Схеми във футбола

3-5-2 -  През последните години Италия и отборите от Серия А са най-добрите с тази схема. Триото Бонучи, Бардзали и Киелини е познато на всички със синхрона си както за националния отбор, така и за Ювентус. На национално ниво се налага през 90-те от Аржентина, Англия а през 2002 на Световното в Корея се ползва и от Бразилиия с Луис Фелипе Сколари. Черазе Прандели също залага на нея през 2012 с Италия. Клубове, играли с тази схема са Ювентус ( и до сега) и Манчестър Юнайтед при Ван Гаал.

4-4-2    - Най-познатата схема се налага през 90-те години и се използва все още, макар и по-рядко. Един от първите треньори, работещи с тази схема - Ариго Саки, я използва в Милан след 1985. Тя бързо добива популярност в Италия, а по-късно и в Европа. Освен него Фабио Капело, Карло Анчелоти и Диего Симеоне също използват тази схема. Инерцията, набрана от успеха и, се пренася извън футболните терени и тренировъчни игрища. Нейното име носи и английското футболно списание FourFourTwo, а и по-важното - родната звезда Кали създава песен със заглавие 4-4-2, за да подкрепи националния ни отбор на Световното през 1998.

4-3-3 -  Също много популярна схема, разполагаща със солидна офанзивна мощ. Същевременно тя има добър баланс по отношение на защитната игра . Тя съществува от 50-те години, с което се числи към най-старите все още използвани схеми на игра. Първи я налагат южноамериканските национални отбори - Уругвай на Световните финали през 1950 и 1954, и Бразилия през 60-те.

3-4-3 - Схемата е най-позната от Висшата лига на Англия, където широко се използва през последните 25 години. Най-познатите мениджъри, залагали на 3-4-3, я избират заради офанзивната и сила. Сред тях са Роналд Куман в Евертън, Маурисио Почетино с тима на Тотнъм, Антонио Конте, който печели Висшата лига и достига финал на ФА къп през 2017-та с Челси.

4-5-1 -   Подобна на 4-3-3,но далеч по-защитна схема. Често се използва за мачове от различни турнири, където е важно да бъде запазен резултат или да не се инкасират попадения. Заради това тя е използвана от Жоре Моуриньо, като неговата модификация печели прякора "Park the bus".

3-2-5 - Тази формация, която днес изглежда много странно, е революционна за играта към края на 20-те години. През 1925 правилото за засада претърпява промяна: играчите при подаване между атакуващите и гол-линията, за да има засада, са намалени от 3 на 2. Това създава нужда от централен защитник, който да спира централния нападател,а като следствие на това се търси балансиране на играта между защита и атака.